Той беше побелял като платно: той беше г-н Хр. Ковачев, приятел на Левски, и сега виждаше, че Дякона е изгубен.
Тия двама хора изрядко си погълчаваха някоя дума тихичко и повечето гледаха към нас и като че искаха да проумеят какво говорим и за какво се смеем…
Щом слезе, направо я награбих – пак опитах да я ближа и смуча до екстаз, този път според нея бях още по-близо:
Разнообразни аудио приказки от близо и далеч ви очакват в приложението ПРИКАЗКИТЕ!
Култура Икономика Образование Живот История Технологии Кухня Пътешествия Видео
Деян Статулов събира разкази на съвременни творци за българското кино в книгата „Между два кадъра“
Забележка: очаква се геомагнитна буря, отслабени и болни хора може да се чувстват зле
— И ти ще влезеш в Пловдив с хаджи Исмаил ага? — попитал Грозев.
— Какво си ти, Христо ефенди? Болен ли си бил? — попита Али чауш софиянеца, като изгледа побледнялото му и развалено лице.
Турчинът ??????? ?? ???? се извърна неволно към черното сако на Апостола, па почна да се разговаря за дребни работи с Ковачева.
Кой беше другият, черният италианец в карнарските кривини, не узнах; но няма съмнение, че и той беше апостол.
— Непременно: даже ще се смеся там със самата потеря. Но сбогом, да вървя и аз, че дружината ми отминува — казал усмихнат Левски и се простил с Грозева, па яхнал здравото си конче.
- Извинявай, нещо съм много напрегнат от вчера, силно се изненадах, умна си, разговорите ни бяха интересни, изглеждаш чудесно, хубава кожа имаш, тялото ти е много привлекателно, чаровна си, а пък вършиш такава груба и неприятна работа, това ме обърка малко, но ме привличаш, а съм сам от доста време и...
Свободен ден или екскурзия (пакет "Допълнителни екскурзии"). Ще посетите древния град Джуджаджао, който се намира в едно от предградията на Шанхай.